13 ene 2013, 17:47  

Единствена

869 0 0

Замайвам се дори от мисълта,

че нужна съм ти – аз, не друга някоя.

Че аз съм тази несравнима „Тя”,

която цяла вечност си очаквал!

С която гаснат залези в страстта…

И нежни изгреви стопяват мрака…

 

Която ще разпалва в теб жарта.

Ще те изстрелва право към звездите…

Ще увенчава с лаврови листа

сияйното ти чело, Победителю!

И ще превръща в сила слабостта…

Защото знам – за тебе съм Единствена!


 

Албена Димитрова

 

1981 г.

София.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...