Замайвам се дори от мисълта,

че нужна съм ти – аз, не друга някоя.

Че аз съм тази несравнима „Тя”,

която цяла вечност си очаквал!

С която гаснат залези в страстта…

И нежни изгреви стопяват мрака…

Която ще разпалва в теб жарта.

Ще те изстрелва право към звездите…

Ще увенчава с лаврови листа

сияйното ти чело, Победителю!

И ще превръща в сила слабостта…

Защото знам – за тебе съм Единствена!

Албена Димитрова

1981 г.

София.