13.01.2013 г., 17:47 ч.  

Единствена 

  Поезия » Любовна
687 0 0

Замайвам се дори от мисълта,

че нужна съм ти – аз, не друга някоя.

Че аз съм тази несравнима „Тя”,

която цяла вечност си очаквал!

С която гаснат залези в страстта…

И нежни изгреви стопяват мрака…

 

Която ще разпалва в теб жарта.

Ще те изстрелва право към звездите…

Ще увенчава с лаврови листа

сияйното ти чело, Победителю!

И ще превръща в сила слабостта…

Защото знам – за тебе съм Единствена!


 

Албена Димитрова

 

1981 г.

София.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??