Единствена
Замайвам се дори от мисълта,
че нужна съм ти – аз, не друга някоя.
Че аз съм тази несравнима „Тя”,
която цяла вечност си очаквал!
С която гаснат залези в страстта…
И нежни изгреви стопяват мрака…
Която ще разпалва в теб жарта.
Ще те изстрелва право към звездите…
Ще увенчава с лаврови листа
сияйното ти чело, Победителю!
И ще превръща в сила слабостта…
Защото знам – за тебе съм Единствена!
Албена Димитрова
1981 г.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
