13 янв. 2013 г., 17:47  

Единствена

870 0 0

Замайвам се дори от мисълта,

че нужна съм ти – аз, не друга някоя.

Че аз съм тази несравнима „Тя”,

която цяла вечност си очаквал!

С която гаснат залези в страстта…

И нежни изгреви стопяват мрака…

 

Която ще разпалва в теб жарта.

Ще те изстрелва право към звездите…

Ще увенчава с лаврови листа

сияйното ти чело, Победителю!

И ще превръща в сила слабостта…

Защото знам – за тебе съм Единствена!


 

Албена Димитрова

 

1981 г.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...