3 ago 2008, 18:57

Единствена

1.1K 0 2
Ти бе човекът, докоснал душата,
ти бе дар, подарен от съдбата.
Дойде в красива рокля с надежда,
пъзелчето "Аз и Ти" взе да се нарежда,
незнайното между нас в романтика ни отвежда
а пред нас нощта глава навежда.
Слели съдбите си в цяло,
сърцето е като дечко заиграло.
Свалям аз звезди, свалям аз луна,
ти ще бъдеш красивата жена,
единствена завладяла моята душа.
Преписах моето сърце
до твоето да бъде, докато то само не спре.
И така да стане, любовта ми пак няма да умре,
докато някой друг жестоко не я предаде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Някой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...