3.08.2008 г., 18:57 ч.

Единствена 

  Поезия » Любовна
820 0 2
Ти бе човекът, докоснал душата,
ти бе дар, подарен от съдбата.
Дойде в красива рокля с надежда,
пъзелчето "Аз и Ти" взе да се нарежда,
незнайното между нас в романтика ни отвежда
а пред нас нощта глава навежда.
Слели съдбите си в цяло,
сърцето е като дечко заиграло.
Свалям аз звезди, свалям аз луна,
ти ще бъдеш красивата жена,
единствена завладяла моята душа.
Преписах моето сърце
до твоето да бъде, докато то само не спре.
И така да стане, любовта ми пак няма да умре,
докато някой друг жестоко не я предаде.

© Никой Някой Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??