3.08.2008 г., 18:57

Единствена

1.1K 0 2
Ти бе човекът, докоснал душата,
ти бе дар, подарен от съдбата.
Дойде в красива рокля с надежда,
пъзелчето "Аз и Ти" взе да се нарежда,
незнайното между нас в романтика ни отвежда
а пред нас нощта глава навежда.
Слели съдбите си в цяло,
сърцето е като дечко заиграло.
Свалям аз звезди, свалям аз луна,
ти ще бъдеш красивата жена,
единствена завладяла моята душа.
Преписах моето сърце
до твоето да бъде, докато то само не спре.
И така да стане, любовта ми пак няма да умре,
докато някой друг жестоко не я предаде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...