29 may 2009, 19:21

Единствени 

  Poesía » Otra
864 0 14
Страхувах се да не начупя изгрева,
когато те целунах на изпращане.
Единствени усмивките ми, лунните,
запалиха пожар от необятност.
Цветята във косите ми – единствени
се сляха с есента като по правило.
И мирисът – изстинала жарава
донесе ми единствeно зората.
А времето изтече като пясък.
Рисувам още слънчеви морета.
Вълните им удавят ме без крясък.
И пътища във себе си погребвам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??