lips_of_angels (Ем)
164 5068
29.05.2009 г., 19:21 ч.

Единствени 

  Поезия » Друга
771 0 14

Страхувах се да не начупя изгрева,

когато те целунах на изпращане.

Единствени усмивките ми, лунните,

запалиха пожар от необятност.

Цветята във косите ми – единствени

се сляха с есента като по правило.

И мирисът – изстинала жарава

донесе ми единствeно зората.

А времето изтече като пясък.

Рисувам още слънчеви морета.

Вълните им удавят ме без крясък.

И пътища във себе си погребвам.

Единствено, когато не говоря

обичам в тишина да се обгръщам.

Тогава пеперудените хора

с крилцата си прозрачни ме прегръщат.

Тогава ставам лека като полет.

Просторите измервам в свободата.

И винаги единствена съм твоя –

отворила ръце за любовта ти...

 

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??