29.05.2009 г., 19:21 ч.

Единствени 

  Поезия » Друга
866 0 14
Страхувах се да не начупя изгрева,
когато те целунах на изпращане.
Единствени усмивките ми, лунните,
запалиха пожар от необятност.
Цветята във косите ми – единствени
се сляха с есента като по правило.
И мирисът – изстинала жарава
донесе ми единствeно зората.
А времето изтече като пясък.
Рисувам още слънчеви морета.
Вълните им удавят ме без крясък.
И пътища във себе си погребвам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Предложения
: ??:??