Страхувах се да не начупя изгрева,
когато те целунах на изпращане.
Единствени усмивките ми, лунните,
запалиха пожар от необятност.
Цветята във косите ми – единствени
се сляха с есента като по правило.
И мирисът – изстинала жарава
донесе ми единствeно зората.
А времето изтече като пясък.
Рисувам още слънчеви морета.
Вълните им удавят ме без крясък.
И пътища във себе си погребвам. ...