Единствени
Страхувах се да не начупя изгрева,
когато те целунах на изпращане.
Единствени усмивките ми, лунните,
запалиха пожар от необятност.
Цветята във косите ми – единствени
се сляха с есента като по правило.
И мирисът – изстинала жарава
донесе ми единствeно зората.
А времето изтече като пясък.
Рисувам още слънчеви морета.
Вълните им удавят ме без крясък.
И пътища във себе си погребвам.
Единствено, когато не говоря
обичам в тишина да се обгръщам.
Тогава пеперудените хора
с крилцата си прозрачни ме прегръщат.
Тогава ставам лека като полет.
Просторите измервам в свободата.
И винаги единствена съм твоя –
отворила ръце за любовта ти...
© Ем All rights reserved.
Браво