10 abr 2020, 15:24  

Единствено...

  Poesía
1.1K 17 11

Затворник съм в огънато пространство.

Прелитат закъснели зли светулки.

Там, в светлините им, абсцисно гасна.

 

Протягат длани пак мечти лениви

и нотите им зимен вятър разпилява.

Единствено глупците са щастливи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепна образност и много силна и вярна сентенция на финала! Аплодисменти, Младене!
  • Кратко, но много съдържателно! И наистина само глупците са щастливи, защото неумението им да разсъждават ги пази от ръждата на разсъжденията.
  • Отказвайки да се боря със криптографията на мисълта ти в това стихотворение, след няколко неуспешни опита, особено ми се натрапиха закъснелите зли светулки и ме съкруши невъзможността да си представя абсцисно гаснене. Така че, без необходимата взаимосвързаност между всичко изказано, твърде е възможно вместо казваното от теб да застина до прага на собственото си разбиране за светлината и нейното смесване с мрака в нас и извън нас. Независимо от това, плъзгайки се по звученето на стиха, усещането ми е за една притихналост, статичност, която разгръщайки се по хоризонталата на времето, достига своето загасване през умората и изстудяването на мечтите и само светулки, но като носители на злото, внасят движение в тази почти скулптурна композиция. Последният ред ми звучи по Еклисиаст: " който трупа познание, трупа тъга." (Екл.1:18)
  • Загадъчно и силно въздействащо! Поздравления!
  • Сърдечни поздрави за хубавия стих, Младене!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...