Apr 10, 2020, 3:24 PM  

Единствено...

  Poetry
1.1K 17 11

Затворник съм в огънато пространство.

Прелитат закъснели зли светулки.

Там, в светлините им, абсцисно гасна.

 

Протягат длани пак мечти лениви

и нотите им зимен вятър разпилява.

Единствено глупците са щастливи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Великолепна образност и много силна и вярна сентенция на финала! Аплодисменти, Младене!
  • Кратко, но много съдържателно! И наистина само глупците са щастливи, защото неумението им да разсъждават ги пази от ръждата на разсъжденията.
  • Отказвайки да се боря със криптографията на мисълта ти в това стихотворение, след няколко неуспешни опита, особено ми се натрапиха закъснелите зли светулки и ме съкруши невъзможността да си представя абсцисно гаснене. Така че, без необходимата взаимосвързаност между всичко изказано, твърде е възможно вместо казваното от теб да застина до прага на собственото си разбиране за светлината и нейното смесване с мрака в нас и извън нас. Независимо от това, плъзгайки се по звученето на стиха, усещането ми е за една притихналост, статичност, която разгръщайки се по хоризонталата на времето, достига своето загасване през умората и изстудяването на мечтите и само светулки, но като носители на злото, внасят движение в тази почти скулптурна композиция. Последният ред ми звучи по Еклисиаст: " който трупа познание, трупа тъга." (Екл.1:18)
  • Загадъчно и силно въздействащо! Поздравления!
  • Сърдечни поздрави за хубавия стих, Младене!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...