Единствено...

Поезия

1.1K 17 11

Затворник съм в огънато пространство.

Прелитат закъснели зли светулки.

Там, в светлините им, абсцисно гасна.

Протягат длани пак мечти лениви

и нотите им зимен вятър разпилява.

Единствено глупците са щастливи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anabel7 (Албена Димитрова)

Великолепна образност и много силна и вярна сентенция на финала! Аплодисменти, Младене!

2020-04-15T02:09:24+03:00
Lidiya_Grigorova (Лидия)

Кратко, но много съдържателно! И наистина само глупците са щастливи, защото неумението им да разсъждават ги пази от ръждата на разсъжденията.

2020-04-11T16:46:26+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Отказвайки да се боря със криптографията на мисълта ти в това стихотворение, след няколко неуспешни опита, особено ми се натрапиха закъснелите зли светулки и ме съкруши невъзможността да си представя абсцисно гаснене. Така че, без необходимата взаимосвързаност между всичко изказано, твърде е възможно вместо казваното от теб да застина до прага на собственото си разбиране за светлината и нейното смесване с мрака в нас и извън нас. Независимо от това, плъзгайки се по звученето на стиха, усещането ми е за една притихналост, статичност, която разгръщайки се по хоризонталата на времето, достига своето загасване през умората и изстудяването на мечтите и само светулки, но като носители на злото, внасят движение в тази почти скулптурна композиция. Последният ред ми звучи по Еклисиаст: " който трупа познание, трупа тъга." (Екл.1:18)

2020-04-11T08:06:25+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Загадъчно и силно въздействащо! Поздравления!

2020-04-10T21:56:17+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Сърдечни поздрави за хубавия стих, Младене!!!

2020-04-10T21:33:10+03:00