Единствено чрез теб се възвисявам
и стигам най-високото небе.
Когато ме отхвърляш - камък падам
на дъното на хоризонта блед.
Но с шепота си ти ме възкресяваш
и се събуждам пак за нов живот.
Полето угарно с мечти засяваш
и никнат те по-бързи от възход.
Мълвя те - име скрито и потайно,
дошло при мен - безименна звезда.
Очакваната цял живот безкрайност
за жадния - спасителният къс вода.