13 jul 2015, 18:20  

Единствено чрез теб

1.4K 2 1

 

Единствено чрез теб се възвисявам
и стигам най-високото небе.
Когато ме отхвърляш - камък падам
на дъното на хоризонта блед.

Но с шепота си ти ме възкресяваш
и се събуждам пак за нов живот.
Полето угарно с мечти засяваш
и никнат те по-бързи от възход.

Мълвя те - име скрито и потайно,
дошло при мен - безименна звезда.
Очакваната цял живот безкрайност
за жадния - спасителният къс вода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Порчев, караш ме и тук да заключвам коментарното поле.
    Човече, бе престанал да се занимаваш с мен и повярвай ми, че добре направи. Но виждам, че "допинга" ти е свършил вече и не изтрайваш.
    Когато публикувам текст с името си, аз се подписвам под този текст, че е мой и нося отговорност по правилата на сайта. По-нататък, какво ще пиша под този текст си е чисто моя работа и нито ти, нито който и да е друг, не може да ми държи сметка за това. Твоята бинарна логика не може да обхване случая с Черен Джак. Така, че не си прави труда да се изказваш и ровиш около това, още по-малко по този примитивен начин.
    На никого не съм длъжен да давам разяснения и ничие любопитство няма да задоволявам. Съветвам те отново да се захванеш с други автори, както през последните 3 месеца.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...