14 nov 2014, 22:11

Единствено Ти 

  Poesía » Otra
751 0 1
Дъжд, който с огън шепти,
думи изтъкани в твое преди,
време от прах, което боли,
всичко е спомен, който кърви,
последни в усмивка твои следи,
беше шега, така ли реши,
тогава защо я спаси...
и измъкна от тези червени реки,
с дупки вместо човешки очи,
не знаеща думата спри,
танцуваща в свои тъмни искри...
и повтаряща тихо – Ти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??