Sanriel (Сириус)
7 4
14 нояб. 2014 г., 22:11

Единствено Ти 

  Поэзия » Другая
684 0 1

 

 

Дъжд, който с огън  шепти,

думи изтъкани в твое преди,

време от прах, което боли,

всичко  е спомен, който кърви,

последни в усмивка твои следи,

беше шега, така ли реши,

тогава защо я спаси...

и измъкна от тези червени реки,

с дупки вместо човешки очи,

не знаеща думата спри,

танцуваща в свои тъмни искри...

и  повтаряща тихо – Ти,

... единствено ти.

© Сириус Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??