22 oct 2021, 21:42

Единственото спасение

  Poesía
530 2 4

Смъртта размахва черно наметало,

безредието и страхът са в своето владение.

От първия замах сърцето е примряло,

след втория, припада в сляпо поклонение.

 

Глобално, зверски, ледено и властно,

страхът превзема всяка клетка и разсъдък.

От малкия екран ехти послание прекрасно

послание за здраве и за живот по-дълъг.

 

Страхът за тялото превръща ни във роби,

с отнета свобода пропускаме целта си.

Душата виждаме ли как изсъхва, как се трови?

Слепотата оправдаваме със слабостта си.

 

Смъртта размахва черно наметало,

безредието и страхът са временно явление.

Сърцето на малцина днес е разпознало,

поклон дължим на Този, който е Спасение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, скъпа Руми! Вярвам, че който иска да чуе и да разбере, ще чуе и ще разбере. Безценен дар е да имаш подкрепа от сродна душа в това усилно време. Прегръщам те! Бог да те благослови!
  • Тук просто няма какво да кажа, скъпа Мария, ти си абсолютно ясна в своето послание, което ще се радвам, ако успее да достигне до повече хора, а именно, че единственото спасение е Триединният Бог, безкрайно търпелив и много милостив и няма страх, който би могъл да пречупи онези, които са стъпили здраво на канарата Христос! Бъди благословена!
  • Слава на Всемогъщия Триединен Бог, Милена! Моля се повече хора да разпознаят единствения спасителен Път: Евангелие според Йоан 14 гл.стих 6.
  • "Сърцето на малцина днес е разпознало,
    поклон дължим на Този, който е Спасение."!
    Слава на Отца и Сина и Светият Дух!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...