22.10.2021 г., 21:42

Единственото спасение

526 2 4

Смъртта размахва черно наметало,

безредието и страхът са в своето владение.

От първия замах сърцето е примряло,

след втория, припада в сляпо поклонение.

 

Глобално, зверски, ледено и властно,

страхът превзема всяка клетка и разсъдък.

От малкия екран ехти послание прекрасно

послание за здраве и за живот по-дълъг.

 

Страхът за тялото превръща ни във роби,

с отнета свобода пропускаме целта си.

Душата виждаме ли как изсъхва, как се трови?

Слепотата оправдаваме със слабостта си.

 

Смъртта размахва черно наметало,

безредието и страхът са временно явление.

Сърцето на малцина днес е разпознало,

поклон дължим на Този, който е Спасение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, скъпа Руми! Вярвам, че който иска да чуе и да разбере, ще чуе и ще разбере. Безценен дар е да имаш подкрепа от сродна душа в това усилно време. Прегръщам те! Бог да те благослови!
  • Тук просто няма какво да кажа, скъпа Мария, ти си абсолютно ясна в своето послание, което ще се радвам, ако успее да достигне до повече хора, а именно, че единственото спасение е Триединният Бог, безкрайно търпелив и много милостив и няма страх, който би могъл да пречупи онези, които са стъпили здраво на канарата Христос! Бъди благословена!
  • Слава на Всемогъщия Триединен Бог, Милена! Моля се повече хора да разпознаят единствения спасителен Път: Евангелие според Йоан 14 гл.стих 6.
  • "Сърцето на малцина днес е разпознало,
    поклон дължим на Този, който е Спасение."!
    Слава на Отца и Сина и Светият Дух!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...