22 окт. 2021 г., 21:42

Единственото спасение

529 2 4

Смъртта размахва черно наметало,

безредието и страхът са в своето владение.

От първия замах сърцето е примряло,

след втория, припада в сляпо поклонение.

 

Глобално, зверски, ледено и властно,

страхът превзема всяка клетка и разсъдък.

От малкия екран ехти послание прекрасно

послание за здраве и за живот по-дълъг.

 

Страхът за тялото превръща ни във роби,

с отнета свобода пропускаме целта си.

Душата виждаме ли как изсъхва, как се трови?

Слепотата оправдаваме със слабостта си.

 

Смъртта размахва черно наметало,

безредието и страхът са временно явление.

Сърцето на малцина днес е разпознало,

поклон дължим на Този, който е Спасение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, скъпа Руми! Вярвам, че който иска да чуе и да разбере, ще чуе и ще разбере. Безценен дар е да имаш подкрепа от сродна душа в това усилно време. Прегръщам те! Бог да те благослови!
  • Тук просто няма какво да кажа, скъпа Мария, ти си абсолютно ясна в своето послание, което ще се радвам, ако успее да достигне до повече хора, а именно, че единственото спасение е Триединният Бог, безкрайно търпелив и много милостив и няма страх, който би могъл да пречупи онези, които са стъпили здраво на канарата Христос! Бъди благословена!
  • Слава на Всемогъщия Триединен Бог, Милена! Моля се повече хора да разпознаят единствения спасителен Път: Евангелие според Йоан 14 гл.стих 6.
  • "Сърцето на малцина днес е разпознало,
    поклон дължим на Този, който е Спасение."!
    Слава на Отца и Сина и Светият Дух!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....