Сълзѝ прозрачни ведно със бистра радост

упътили се по неведомия път,

вглъбена мъдрост в прегръдката на буйна младост

текат във вечността на неповторения

и скачен брилянтен съд...

Пречупват езерата магичен кръговрат,

повърхност нежна гали бурния кипеж,

покълва съзиданието върху тленния разпад,

за да извае водоскок на приказен копнеж.

Ръцете сбрали са се в търсения сбор

и вплетени така като безсмъртната любов,

с контраста на пиано и на форте във мажор,

пиеса пишат на взаимния си зов!

Учудени една от друга,

като кристални две огледала,

в гонитба на обзета лудост,

разменят сенките и свойте светила.

Стълбата се вие все нагоре,

стъпалата все по-стръмни

до високия алпийски връх,

симфония на неописани простори

букетите поема и ги пръска

със фойерверка на победен дъх!

гр. София, 31.05.2016г.