Сълзѝ прозрачни ведно със бистра радост
упътили се по неведомия път,
вглъбена мъдрост в прегръдката на буйна младост
текат във вечността на неповторения
и скачен брилянтен съд...
Пречупват езерата магичен кръговрат,
повърхност нежна гали бурния кипеж,
покълва съзиданието върху тленния разпад,
за да извае водоскок на приказен копнеж.
Ръцете сбрали са се в търсения сбор
и вплетени така като безсмъртната любов,
с контраста на пиано и на форте във мажор,
пиеса пишат на взаимния си зов!
Учудени една от друга,
като кристални две огледала,
в гонитба на обзета лудост,
разменят сенките и свойте светила.
Стълбата се вие все нагоре,
стъпалата все по-стръмни
до високия алпийски връх,
симфония на неописани простори
букетите поема и ги пръска
със фойерверка на победен дъх!
гр. София, 31.05.2016г.
© Димитър Христов Всички права запазени