11 мар. 2017 г., 12:18

Единственото съчетание

376 0 0

Сълзѝ прозрачни ведно със бистра радост

упътили се по неведомия път,

вглъбена мъдрост в прегръдката на буйна младост

текат във вечността на неповторения

и скачен брилянтен съд...

 

Пречупват езерата магичен кръговрат,

повърхност нежна гали бурния кипеж,

покълва съзиданието върху тленния разпад,

за да извае водоскок на приказен копнеж.

 

Ръцете сбрали са се в търсения сбор

и вплетени така като безсмъртната любов,

с контраста на пиано и на форте във мажор,

пиеса пишат на взаимния си зов!

 

Учудени една от друга,

като кристални две огледала,

в гонитба на обзета лудост,

разменят сенките и свойте светила.

 

Стълбата се вие все нагоре,

стъпалата все по-стръмни

до високия алпийски връх,

симфония на неописани простори

букетите поема и ги пръска

със фойерверка на победен дъх!

 

гр. София, 31.05.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...