9 jun 2007, 10:01

една

  Poesía
601 0 2
Една любов, потънала в забрава,
една любов, родена от мечти.
Една мечта несбъдната остава
и раната, която все кърви.

Един човек пред Бога коленичи
и своята молитва промълви:
с тъга шептеше и броеше дните,
когато бил е той щастлив - уви...

Един живот - оказа се коварен,
една съдба - отнела любовта,
едно сърце, което все прощавало,
една любов - несбъдната мечта.

Една жена - останала без име,
кат` спомен скъп в  човешкото сърце,
тъй молеше човечецът в безсилие,
протягаше със сълзи две ръце.

Едно дете щастливо приближи се
и към човека вдигна две ръце.
Човекът се изправи и засмя се - 
детето стопли с обич тъжното сърце.

Бог усмихна се и каза му накрая:
"Сега върви и знай - ще си щастлив.
Сърцето твое, щом боли и страда,
обича! Да обичаш... значи - жив!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...