9.06.2007 г., 10:01 ч.

една 

  Поезия
429 0 2
Една любов, потънала в забрава,
една любов, родена от мечти.
Една мечта несбъдната остава
и раната, която все кърви.

Един човек пред Бога коленичи
и своята молитва промълви:
с тъга шептеше и броеше дните,
когато бил е той щастлив - уви...

Един живот - оказа се коварен,
една съдба - отнела любовта,
едно сърце, което все прощавало,
една любов - несбъдната мечта.

Една жена - останала без име,
кат` спомен скъп в  човешкото сърце,
тъй молеше човечецът в безсилие,
протягаше със сълзи две ръце.

Едно дете щастливо приближи се
и към човека вдигна две ръце.
Човекът се изправи и засмя се - 
детето стопли с обич тъжното сърце.

Бог усмихна се и каза му накрая:
"Сега върви и знай - ще си щастлив.
Сърцето твое, щом боли и страда,
обича! Да обичаш... значи - жив!"

© Памела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??