Една цигара на стоп

15 jun 2010, 11:29

Poesía

664 0 1

Пепел от цигара...

пепелник

с няколко фаса.

Безпътна гара,

кръстопът.

Пътувам на стоп...

Спря мечтата първа,

уж в една посока,

но не достигнахме до края.

Със лъжи пътувах...

с хиляди заблуди.

Последен спътник

бе ми любовта.

Нежно уби ме...

нищичко не каза,

беше сляпа,

глуха... няма.

Небето и земята

се сляха,

заедно стояха,

ала тъй различни.

И облаците плачеха

за грешното убийство.

Безпътна гара...

Останах нежива

със една цигара.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

liusito (Людмила Стоянова)

2010-08-21T02:38:52+03:00

Била съм на подобна гара, всеки рано или късно стига до подобно място.. Важното е да намери пътя. Да вярва ,че го има.. Хубав стих!