Една цигара на стоп
Пепел от цигара...
пепелник
с няколко фаса.
Безпътна гара,
кръстопът.
Пътувам на стоп...
Спря мечтата първа,
уж в една посока,
но не достигнахме до края.
Със лъжи пътувах...
с хиляди заблуди.
Последен спътник
бе ми любовта.
Нежно уби ме...
нищичко не каза,
беше сляпа,
глуха... няма.
Небето и земята
се сляха,
заедно стояха,
ала тъй различни.
И облаците плачеха
за грешното убийство.
Безпътна гара...
Останах нежива
със една цигара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
