15 июн. 2010 г., 11:29

Една цигара на стоп

803 0 1

 

 

Пепел от цигара...

пепелник

с няколко фаса.

Безпътна гара,

кръстопът.

Пътувам на стоп...

Спря мечтата първа,

уж в една посока,

но не достигнахме до края.

Със лъжи пътувах...

с хиляди заблуди.

Последен спътник

бе ми любовта.

Нежно уби ме...

нищичко не каза,

беше сляпа,

глуха... няма.

Небето и земята

се сляха,

заедно стояха,

ала тъй различни.

И облаците плачеха

за грешното убийство.

Безпътна гара...

Останах нежива

със една цигара.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Била съм на подобна гара, всеки рано или късно стига до подобно място.. Важното е да намери пътя. Да вярва ,че го има.. Хубав стих!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...