В " Гугъл" има странни неща,

планини, реки, езера...

Тъй си цъках... А-ха - Ааа, ааа..

и открих църква една!

В Перущица тя е била!

Не прилича на църква,

само дълга стена

обгоряла от силен пожар...

Няма вход, няма кубета,

а къде е олтарът? Не знам!

Взех си моите три " чудеса",

десет свещи, винò и тамян.

И потеглих с влака натам...

Само раница, път и тамян...

Ех, наистина нямаше църква,

нито поп, нито светещ олтар.

Под небето, дето утрин се пръква

бях самотен, на себе си цар.

Но когато тъкмо си тръгвах

и когато бях вече сломен,

без да искам под залеза чуден

чух да пее някой зад мен:

" Ние тук сме и тук, ще останем!

Аз съм ВЪрба, а аз  Атанас!

И на турското ѝго, ще кажем,

че сме живи! Не обесиха нас!

И тогава под майския дъжд,

и тогава... Какво значи мъж?!

Аз им казах, аз обещах,

че, ще бдя,брат, ще им бъда!

Ще захвърля компютъра нов!

Аз, ще бдя до тази стена,

до сърцето на нашата църква!

Там са още наш'те деца,

те България сбират в ръка!