12 feb 2013, 11:18  

Една друга приказка

  Poesía
757 0 20

Не взех от морето в онзи ден есенен

нито песен на чайки, нито мирис на сол.

Не събирах рапани и водорасли унесено.

Не се вихрих на плажа в луд рокендрол.

 

И не въздъхнах след двамата влюбени,

които водата  загряха до пара.

Чак до тук бях дошла. Нямах време за губене -

още ден или час... и щях да съм стара.

 

Затова не събирах загар от морето,

нито погледи мъжки люлях на гърдите си.

Не говорих на рибите - това общо взето

е безсмислено. Ако щете ги питайте...

 

... Още час или два и ще свърши магията...

но във шепа си скрих песъчинка невидима.

Що за приказка!? - ще си кажете вие.

Ами не зная... оттогава съм мидичка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...