12 feb 2013, 11:18  

Една друга приказка

  Poesía
760 0 20

Не взех от морето в онзи ден есенен

нито песен на чайки, нито мирис на сол.

Не събирах рапани и водорасли унесено.

Не се вихрих на плажа в луд рокендрол.

 

И не въздъхнах след двамата влюбени,

които водата  загряха до пара.

Чак до тук бях дошла. Нямах време за губене -

още ден или час... и щях да съм стара.

 

Затова не събирах загар от морето,

нито погледи мъжки люлях на гърдите си.

Не говорих на рибите - това общо взето

е безсмислено. Ако щете ги питайте...

 

... Още час или два и ще свърши магията...

но във шепа си скрих песъчинка невидима.

Що за приказка!? - ще си кажете вие.

Ами не зная... оттогава съм мидичка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...