Една друга приказка
Не взех от морето в онзи ден есенен
нито песен на чайки, нито мирис на сол.
Не събирах рапани и водорасли унесено.
Не се вихрих на плажа в луд рокендрол.
И не въздъхнах след двамата влюбени,
които водата загряха до пара.
Чак до тук бях дошла. Нямах време за губене -
още ден или час... и щях да съм стара.
Затова не събирах загар от морето,
нито погледи мъжки люлях на гърдите си.
Не говорих на рибите - това общо взето
е безсмислено. Ако щете ги питайте...
... Още час или два и ще свърши магията...
но във шепа си скрих песъчинка невидима.
Що за приказка!? - ще си кажете вие.
Ами не зная... оттогава съм мидичка.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
