12.02.2013 г., 11:18  

Една друга приказка

755 0 20

Не взех от морето в онзи ден есенен

нито песен на чайки, нито мирис на сол.

Не събирах рапани и водорасли унесено.

Не се вихрих на плажа в луд рокендрол.

 

И не въздъхнах след двамата влюбени,

които водата  загряха до пара.

Чак до тук бях дошла. Нямах време за губене -

още ден или час... и щях да съм стара.

 

Затова не събирах загар от морето,

нито погледи мъжки люлях на гърдите си.

Не говорих на рибите - това общо взето

е безсмислено. Ако щете ги питайте...

 

... Още час или два и ще свърши магията...

но във шепа си скрих песъчинка невидима.

Що за приказка!? - ще си кажете вие.

Ами не зная... оттогава съм мидичка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...