26 sept 2010, 16:18

Една душа

  Poesía » Otra
895 0 1
Като птица без крилекато песен без мелодия  душата скита се  и в лъжи оплита се.  Кой ще й помогне?  Кой ще я спаси?  Кой ще я измъкне от туй море от лъжи?  Вика без глас, крещи,  плаче с кървави сълзи.  Но никой не я чува  или на глух се преструва.  Не знае душата ранена  и продължава да скита сломена.  Чезне и тъне - клетата тя.  Чака поне един лъч светлина  да озари най-накрая и нея.  И чака тази душа  в плен на нейната съдба.  И чака, и чака -   ден след ден.  Окови тежки да носи е обременена,  иска да запази доброто тази душа,  ала, чакайки лъча светлинапочувства се тя променена.  Ослепя и оглуша  клетата душа.  И когато, най-сетне, беше свободнатя с тежки думи прокуди светлината  и остана да гние в тъмнината.  Глуха и сляпатя забрави добротата.  Горката!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...