Една душа
Като птица без криле,
като песен без мелодия
душата скита се
и в лъжи оплита се.
Кой ще й помогне?
Кой ще я спаси?
Кой ще я измъкне от туй море от лъжи?
Вика без глас, крещи,
плаче с кървави сълзи.
Но никой не я чува
или на глух се преструва.
Не знае душата ранена
и продължава да скита сломена.
Чезне и тъне - клетата тя.
Чака поне един лъч светлина
да озари най-накрая и нея.
И чака тази душа
в плен на нейната съдба.
И чака, и чака -
ден след ден.
Окови тежки да носи е обременена,
иска да запази доброто тази душа,
ала, чакайки лъча светлина,
почувства се тя променена.
Ослепя и оглуша
клетата душа.
И когато, най-сетне, беше свободна,
тя с тежки думи прокуди светлината
и остана да гние в тъмнината.
Глуха и сляпа,
тя забрави добротата.
Горката!
© Женя All rights reserved.
