Една душа

Jeny (Женя)
3 1

26.09.2010 г., 16:18 ч.

Поезия » Друга

635 0 1

Като птица без криле,

като песен без мелодия

душата скита се

и в лъжи оплита се.

Кой ще й помогне?

Кой ще я спаси?

Кой ще я измъкне от туй море от лъжи?

Вика без глас, крещи,

плаче с кървави сълзи.

Но никой не я чува

или на глух се преструва.

Не знае душата ранена

и продължава да скита сломена.

Чезне и тъне - клетата тя.

Чака поне един лъч светлина

да озари най-накрая и нея.

И чака тази душа

в плен на нейната съдба.

И чака, и чака -

ден след ден.

Окови тежки да носи е обременена,

иска да запази доброто тази душа,

ала, чакайки лъча светлина,

почувства се тя променена.

Ослепя и оглуша

клетата душа.

И когато, най-сетне, беше свободна,

тя с тежки думи прокуди светлината

и остана да гние в тъмнината.

Глуха и сляпа,

тя забрави добротата.

Горката!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.