Jeny (Женя)
3 1
26 сент. 2010 г., 16:18

Една душа 

  Поэзия » Другая
687 0 1
Като птица без криле, 
като песен без мелодия 
душата скита се 
и в лъжи оплита се. 
Кой ще й помогне? 
Кой ще я спаси? 
Кой ще я измъкне от туй море от лъжи? 
Вика без глас, крещи, 
плаче с кървави сълзи. 
Но никой не я чува 
или на глух се преструва. 
Не знае душата ранена 
и продължава да скита сломена. 
Чезне и тъне - клетата тя. 
Чака поне един лъч светлина 
да озари най-накрая и нея. 
И чака тази душа 
в плен на нейната съдба. 
И чака, и чака -  
ден след ден. 
Окови тежки да носи е обременена, 
иска да запази доброто тази душа, 
ала, чакайки лъча светлина, 
почувства се тя променена. 
Ослепя и оглуша 
клетата душа. 
И когато, най-сетне, беше свободна, 
тя с тежки думи прокуди светлината 
и остана да гние в тъмнината. 
Глуха и сляпа, 
тя забрави добротата. 
Горката!

© Женя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??