14 feb 2006, 14:44

Една душа, самотна в ноща 

  Poesía
1181 1 5
Разцъфнах като цвете,
когато срещнах любовта
в твоите очи -любими.
И щастието бликаше неспирно
от моята изстрадала душа.

Обичам те - ти казвах много пъти.
Обичам те - с нежност шепнеше ми ти.
И вричахме се двама във вечната любов!
Кълнеше се пред Бога, че никога не ще обикнеш друга!

Сега забрави за това
зарови нейде любовта
разбрах,че всичко е било илюзия,
поредната ирония в моята съдба!

Сега стоя сама
с твоят почерк върху моята душа.
Усещам как боли....
Сърцето ми кърви!

Без теб съм, като цвете без вода,
като нощ без лунна светлина
без теб света за мен е пуст
и виждам само тъмнина!


© Моника Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??