Една душа, самотна в ноща
Разцъфнах като цвете,
когато срещнах любовта
в твоите очи -любими.
И щастието бликаше неспирно
от моята изстрадала душа.
Обичам те - ти казвах много пъти.
Обичам те - с нежност шепнеше ми ти.
И вричахме се двама във вечната любов!
Кълнеше се пред Бога, че никога не ще обикнеш друга!
Сега забрави за това
зарови нейде любовта
разбрах,че всичко е било илюзия,
поредната ирония в моята съдба!
Сега стоя сама
с твоят почерк върху моята душа.
Усещам как боли....
Сърцето ми кърви!
Без теб съм, като цвете без вода,
като нощ без лунна светлина
без теб света за мен е пуст
и виждам само тъмнина!
когато срещнах любовта
в твоите очи -любими.
И щастието бликаше неспирно
от моята изстрадала душа.
Обичам те - ти казвах много пъти.
Обичам те - с нежност шепнеше ми ти.
И вричахме се двама във вечната любов!
Кълнеше се пред Бога, че никога не ще обикнеш друга!
Сега забрави за това
зарови нейде любовта
разбрах,че всичко е било илюзия,
поредната ирония в моята съдба!
Сега стоя сама
с твоят почерк върху моята душа.
Усещам как боли....
Сърцето ми кърви!
Без теб съм, като цвете без вода,
като нощ без лунна светлина
без теб света за мен е пуст
и виждам само тъмнина!
© Моника Николаева All rights reserved.
Толкова истинско...Докосна ме 
