Feb 14, 2006, 2:44 PM
Една душа, самотна в ноща
Разцъфнах като цвете,
когато срещнах любовта
в твоите очи -любими.
И щастието бликаше неспирно
от моята изстрадала душа.
Обичам те - ти казвах много пъти.
Обичам те - с нежност шепнеше ми ти.
И вричахме се двама във вечната любов!
Кълнеше се пред Бога, че никога не ще обикнеш друга!
Сега забрави за това
зарови нейде любовта
разбрах,че всичко е било илюзия,
поредната ирония в моята съдба!
Сега стоя сама
с твоят почерк върху моята душа.
Усещам как боли....
Сърцето ми кърви!
Без теб съм, като цвете без вода,
като нощ без лунна светлина
без теб света за мен е пуст
и виждам само тъмнина!
когато срещнах любовта
в твоите очи -любими.
И щастието бликаше неспирно
от моята изстрадала душа.
Обичам те - ти казвах много пъти.
Обичам те - с нежност шепнеше ми ти.
И вричахме се двама във вечната любов!
Кълнеше се пред Бога, че никога не ще обикнеш друга!
Сега забрави за това
зарови нейде любовта
разбрах,че всичко е било илюзия,
поредната ирония в моята съдба!
Сега стоя сама
с твоят почерк върху моята душа.
Усещам как боли....
Сърцето ми кърви!
Без теб съм, като цвете без вода,
като нощ без лунна светлина
без теб света за мен е пуст
и виждам само тъмнина!
© Моника Николаева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти Усмивчице
-
БРАВО!!!направо нямам думи
Толкова истинско...Докосна ме 6 от мен И поздравления -
На мене лично стихотворениеито ми харесва
-
Наистина трябва да пооправиш ритъма и съразмерността на коплетите. Иначи личи чувството но поработи върху формата на стиха.
-
боза
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
