silent-heart (Ванс)
44 121
10 dic 2011, 1:26

Една дългоочаквана мечта... 

  Poesía » De amor
1456 0 4

Наблюдавам облаците, плаващи в небето,

колко са прекрасни на лунна светлина,

моряк самотен с кораб в морето

свива белите платна.

 

Вятърът фучи, не спира,

с него отлитат отминалите дни,

отново идва мразовита зима,

която отсяда в нашите души.

 

Стоя на плажа,

но той студен е - не като преди.

Самотна птица пази като стража

отдавна изтритите пясъчни следи.

 

А аз все стоя и чакам

там - до морските вълни.

Надявайки се да те видя в мрака

и да чуя - ''Тук съм, ела ме прегърни!''

 

Толкова време мина,

струва ли си още да стоя?

Редях рима след рима

колко дни и нощи - изморих се да броя.

 

Аз ли закъснях, или ти ме отмина,

мечта, изгубена в белия сняг.

Аз се надявах всяка година,

но ти не дойде на моя бряг...

© Ванс Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дълбоко морална.
  • Благодаря
  • Написано с толкова чувство!Тъжно е, да чакаш и да обичаш някого , а той да просто да си е отишъл!Докосна ме!Прекрасен стих!Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??