Една дългоочаквана мечта...
Наблюдавам облаците, плаващи в небето,
колко са прекрасни на лунна светлина,
моряк самотен с кораб в морето
свива белите платна.
Вятърът фучи, не спира,
с него отлитат отминалите дни,
отново идва мразовита зима,
която отсяда в нашите души.
Стоя на плажа,
но той студен е - не като преди.
Самотна птица пази като стража
отдавна изтритите пясъчни следи.
А аз все стоя и чакам
там - до морските вълни.
Надявайки се да те видя в мрака
и да чуя - ''Тук съм, ела ме прегърни!''
Толкова време мина,
струва ли си още да стоя?
Редях рима след рима
колко дни и нощи - изморих се да броя.
Аз ли закъснях, или ти ме отмина,
мечта, изгубена в белия сняг.
Аз се надявах всяка година,
но ти не дойде на моя бряг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванс Всички права запазени
