Една дългоочаквана мечта...
Наблюдавам облаците, плаващи в небето,
колко са прекрасни на лунна светлина,
моряк самотен с кораб в морето
свива белите платна.
Вятърът фучи, не спира,
с него отлитат отминалите дни,
отново идва мразовита зима,
която отсяда в нашите души.
Стоя на плажа,
но той студен е - не като преди.
Самотна птица пази като стража
отдавна изтритите пясъчни следи.
А аз все стоя и чакам
там - до морските вълни.
Надявайки се да те видя в мрака
и да чуя - ''Тук съм, ела ме прегърни!''
Толкова време мина,
струва ли си още да стоя?
Редях рима след рима
колко дни и нощи - изморих се да броя.
Аз ли закъснях, или ти ме отмина,
мечта, изгубена в белия сняг.
Аз се надявах всяка година,
но ти не дойде на моя бряг...
© Ванс All rights reserved.
