Една есенна вечер на село*...
След залезът небето се оцъкли,
вечерната мъгла воал наметна-
протяжно звън камбанен откъм църквата
над селото притихнало отекна...
А в тая вечер Есента ще мине
със Вятърът в съдружие познато
да разнесат из селските градини
от Лятото останалото злато...
И нивите са вече преорани,
и всяко семе летен дъжд сънува,
на сухо и дървата са прибрани, ...