Една есенна вечер на село*...
Една есенна вечер на село*...
След залезът небето се оцъкли,
вечерната мъгла воал наметна-
протяжно звън камбанен откъм църквата
над селото притихнало отекна...
А в тая вечер Есента ще мине
със Вятърът в съдружие познато
да разнесат из селските градини
от Лятото останалото злато...
И нивите са вече преорани,
и всяко семе летен дъжд сънува,
на сухо и дървата са прибрани,
и младо вино в бъчвите лудува,
и въздуха се диша със наслада
на печените чушки с аромата...
... А Вятърът щурее с листопада,
като торнадо увъртял листата...
Дърветата са странно полуголи
и може би от срам сега треперят,
а птиците накацали се молят:
да спре да духа... Завет да намерят...
Асмите също голи-оголели,
но с тук-таме увиснал грозд забравен,
със Вятърът нощта си ще споделят,
а той си е: и див, и своенравен...
Във вечерта и сенките нарастват
и в тъмното изглеждат страховити,
а жаби и щурци във хор подхващат
мелодии, но вече жаловити...
На закъснели трактори от къра**
далечното бумтене се разнася,
а цвилене наблизо, от яхъра,***
във ретро-стил на вечерта приглася...
Един петел объркан в тъмнината
изкукуригва... После втори... Трети...
Зли кучета разлайват тишината
от ярост неочаквана обзети...
Разпалва Бог небесната жарава,
а долу пушат кривнали комини
и Вятърът с димът им заиграва,
разстилайки го в сънните градини...
... Със грижите си хората замръкват...
В нощта ще вият вихри незаспали...
... Към кръчмата мъжете се помъкват-
жените гледат турски сериали...
д-р Коста Качев
*селото се намира в Средна гора
**кър- пространството извън населенто място;поле
***яхър- обор, предимно за коне
© Коста Качев All rights reserved.
