Една година
Навършва се една година, откакто творя.
Мисли, мечти, чувства във рими редя.
Някои творения тук, на вас показвам,
други, съкровени, за себе си запазвам.
Кога ме подкрепяхте, кога ме порицавахте,
да продължа да пиша вий ме поощрявахте.
Когато съм самотна, сядам на ракия.
Забравям свойта болка и пуша, плача, пия.
Не търся час и време, ударя ли две чашки
и мисълта ми теква, развихрям се юнашки.
Без много да му мисля, намествам очилата,
грабвам си тетрадката и молива в ръката.
Но да не ми погледнете работната тетрадка -
тук капка от ракия, там мъничко салатка,
най-много са обаче бледите следи,
покапали случайно от моите сълзи.
Добре, че ми се случи на мене тоя стрес,
та към литературата да имам интерес.
Със моите лесни, прости думи пиша
кого и колко и за какво обичам.
За истинска любов понякога мечтая
и пътя във живота си мислено чертая.
Не ме корете, братя и сестри по перо,
аз пак ще ви чета, макар с едно око.
Благодаря на Бог, че ми даде възможност
да разбера, че имам някаква способност.
Не съм съвсем ненужна, не съм и нeзначима.
Разбрах, че и от мене все малко полза има.
Сега ще се оттегля за мъничка почивка,
а вий ме запомнете със сълзи и с усмивка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
