19 нояб. 2007 г., 11:12

Една година

1.6K 0 9
 

 

 

Навършва се една  година, откакто творя.

Мисли, мечти,  чувства във рими редя.

Някои  творения тук, на вас  показвам,

други, съкровени, за себе си запазвам.

Кога ме подкрепяхте, кога ме порицавахте,

да продължа да пиша вий ме поощрявахте.

Когато съм самотна, сядам на ракия.

Забравям свойта болка и пуша, плача, пия.

Не търся час и време, ударя ли две чашки

и мисълта ми теква, развихрям се юнашки.

Без много да му мисля, намествам очилата,

грабвам си тетрадката и молива в ръката.

Но да не ми погледнете работната тетрадка -

тук капка от ракия, там мъничко салатка,

най-много са обаче бледите следи,

покапали случайно от моите сълзи.

Добре, че ми се случи на мене тоя стрес,

та  към литературата да имам интерес.

Със моите лесни, прости думи пиша

кого и колко  и за какво обичам.

За истинска любов понякога мечтая

и пътя във живота си мислено чертая.

Не ме корете, братя и сестри по перо,

аз пак ще ви чета, макар с едно око.

Благодаря на Бог, че ми даде възможност

да разбера, че имам някаква способност.

Не съм съвсем ненужна, не съм и нeзначима.

Разбрах, че и от мене все малко полза има.

Сега ще се оттегля за мъничка почивка,

а вий ме запомнете със сълзи и с усмивка.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Думите останаха след тебе, скъпа Нели!
    Те са тук, а теб те няма, няма, няма...
    Сълзички за теб!
  • на всички от сърце благодаря! трябва да науча граматиката и тогава ще се върна. успех!моят ангел бди над мен!
  • Надявам се скоро да се завърнеш, Нелка!
    Нужна си! Желая ти здраве и късмет!
  • Страхотно...Аплодисменти!
  • Редиш прекрасни думи,
    не спирай да твориш,
    че ти ума ми будиш,
    недей, недей да спиш

    Поздравления, Нели!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...