19.11.2007 г., 11:12

Една година

1.6K 0 9
 

 

 

Навършва се една  година, откакто творя.

Мисли, мечти,  чувства във рими редя.

Някои  творения тук, на вас  показвам,

други, съкровени, за себе си запазвам.

Кога ме подкрепяхте, кога ме порицавахте,

да продължа да пиша вий ме поощрявахте.

Когато съм самотна, сядам на ракия.

Забравям свойта болка и пуша, плача, пия.

Не търся час и време, ударя ли две чашки

и мисълта ми теква, развихрям се юнашки.

Без много да му мисля, намествам очилата,

грабвам си тетрадката и молива в ръката.

Но да не ми погледнете работната тетрадка -

тук капка от ракия, там мъничко салатка,

най-много са обаче бледите следи,

покапали случайно от моите сълзи.

Добре, че ми се случи на мене тоя стрес,

та  към литературата да имам интерес.

Със моите лесни, прости думи пиша

кого и колко  и за какво обичам.

За истинска любов понякога мечтая

и пътя във живота си мислено чертая.

Не ме корете, братя и сестри по перо,

аз пак ще ви чета, макар с едно око.

Благодаря на Бог, че ми даде възможност

да разбера, че имам някаква способност.

Не съм съвсем ненужна, не съм и нeзначима.

Разбрах, че и от мене все малко полза има.

Сега ще се оттегля за мъничка почивка,

а вий ме запомнете със сълзи и с усмивка.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Думите останаха след тебе, скъпа Нели!
    Те са тук, а теб те няма, няма, няма...
    Сълзички за теб!
  • на всички от сърце благодаря! трябва да науча граматиката и тогава ще се върна. успех!моят ангел бди над мен!
  • Надявам се скоро да се завърнеш, Нелка!
    Нужна си! Желая ти здраве и късмет!
  • Страхотно...Аплодисменти!
  • Редиш прекрасни думи,
    не спирай да твориш,
    че ти ума ми будиш,
    недей, недей да спиш

    Поздравления, Нели!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...