19.11.2007 г., 11:12

Една година

1.6K 0 9
 

 

 

Навършва се една  година, откакто творя.

Мисли, мечти,  чувства във рими редя.

Някои  творения тук, на вас  показвам,

други, съкровени, за себе си запазвам.

Кога ме подкрепяхте, кога ме порицавахте,

да продължа да пиша вий ме поощрявахте.

Когато съм самотна, сядам на ракия.

Забравям свойта болка и пуша, плача, пия.

Не търся час и време, ударя ли две чашки

и мисълта ми теква, развихрям се юнашки.

Без много да му мисля, намествам очилата,

грабвам си тетрадката и молива в ръката.

Но да не ми погледнете работната тетрадка -

тук капка от ракия, там мъничко салатка,

най-много са обаче бледите следи,

покапали случайно от моите сълзи.

Добре, че ми се случи на мене тоя стрес,

та  към литературата да имам интерес.

Със моите лесни, прости думи пиша

кого и колко  и за какво обичам.

За истинска любов понякога мечтая

и пътя във живота си мислено чертая.

Не ме корете, братя и сестри по перо,

аз пак ще ви чета, макар с едно око.

Благодаря на Бог, че ми даде възможност

да разбера, че имам някаква способност.

Не съм съвсем ненужна, не съм и нeзначима.

Разбрах, че и от мене все малко полза има.

Сега ще се оттегля за мъничка почивка,

а вий ме запомнете със сълзи и с усмивка.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Думите останаха след тебе, скъпа Нели!
    Те са тук, а теб те няма, няма, няма...
    Сълзички за теб!
  • на всички от сърце благодаря! трябва да науча граматиката и тогава ще се върна. успех!моят ангел бди над мен!
  • Надявам се скоро да се завърнеш, Нелка!
    Нужна си! Желая ти здраве и късмет!
  • Страхотно...Аплодисменти!
  • Редиш прекрасни думи,
    не спирай да твориш,
    че ти ума ми будиш,
    недей, недей да спиш

    Поздравления, Нели!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...