9 jul 2019, 8:15

Една година Откровения

  Poesía » Otra
527 4 8

Една година вече съм сред вас,

приятели, другари по перо.

И много често без да знам и час,

споделях мисли, чувства... във едно.

 

И вие бяхте моят коректив,

искрицата поддържаща ищаха.

А можех да си бъда още скрит,

невкусил от духа на светлината.

 

Дарена ми от вашите души,

от вашите усмивки споделени.

Година само, ала сякаш три

изминаха, откакто сте със мене.

 

Чета ви и попивам всеки плам,

роден в страдания или в прегръдки.

От вашите творения, аз знам,

отпивам Откровения на глътки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за коментарите, Приятели! Чувствам се обогатен сред вас! Поздрави!
  • И от мен пожелание за много вдъхновение!
  • Страхотно е, Дани! Продължавай да си все така вдъхновен!
  • И ние от твоите, Дани!! Бъди вдъхновен!!
  • Много искрен стих!
    Запълването на нишките, с разнородни състояния обогатяват вътрешното Аз!
    Дават различна гледна точка и хоризонти!
    Ще продължавам да те чета, защото откривам непознати за мен състояния!
    С Надето-"Нека музата бъде с теб"!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...