16 feb 2007, 12:08

Една Истина 

  Poesía
746 0 8

Днес няма сълзи в дъжда,
без време денят отминава.
Едно острие, покрито с ръжда,
през сърцето бавно преминава.

Кал... мечти от лицето раздрани.
Луна над теб, мъртва, студена.
Сълзи от студ, в шепа събрани.
И спомени от никой не разбрани.

Хоризонта се разпада в сърцето,
капка кръв, чезнеща във вечността.
Днес отново черно... празно е небето.
Умирайки, осъзнах, че има една Истина
               .... и това е Любовта.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??