Една Истина
Днес няма сълзи в дъжда,
без време денят отминава.
Едно острие, покрито с ръжда,
през сърцето бавно преминава.
Кал... мечти от лицето раздрани.
Луна над теб, мъртва, студена.
Сълзи от студ, в шепа събрани.
И спомени от никой не разбрани.
Хоризонта се разпада в сърцето,
капка кръв, чезнеща във вечността.
Днес отново черно... празно е небето.
Умирайки, осъзнах, че има една Истина
.... и това е Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
