ЕДНА ИСТОРИЯ
Флиртува облакът със планина,
тя беше във зелената си младост,
ръката му светкавица-стрела,
опипваше тревожната й радост.
Боляха я дъждовните игли,
стенания гърмежни я раздраха
и водната му струя оплоди,
скалите й, смълчани във уплаха.
От тяхната пролука избуя,
на храста резедавата осанка,
родило се от облачна вода,
все гледаше за бащината сянка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Христова Todos los derechos reservados
