ЕДНА ИСТОРИЯ
Флиртува облакът със планина,
тя беше във зелената си младост,
ръката му светкавица-стрела,
опипваше тревожната й радост.
Боляха я дъждовните игли,
стенания гърмежни я раздраха
и водната му струя оплоди,
скалите й, смълчани във уплаха.
От тяхната пролука избуя,
на храста резедавата осанка,
родило се от облачна вода,
все гледаше за бащината сянка.
© Милена Христова All rights reserved.
