ЕДНА ИСТОРИЯ
Флиртува облакът със планина,
тя беше във зелената си младост,
ръката му светкавица-стрела,
опипваше тревожната й радост.
Боляха я дъждовните игли,
стенания гърмежни я раздраха
и водната му струя оплоди,
скалите й, смълчани във уплаха.
От тяхната пролука избуя,
на храста резедавата осанка,
родило се от облачна вода,
все гледаше за бащината сянка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Христова Все права защищены
