15.08.2006 г., 12:38 ч.

ЕДНА ИСТОРИЯ 

  Поезия
1002 0 13
ЕДНА ИСТОРИЯ


Флиртува облакът със планина,
тя беше във зелената си младост,
ръката му светкавица-стрела,
опипваше тревожната й радост.

Боляха я дъждовните игли,
стенания гърмежни я раздраха
и водната му струя оплоди,
скалите й, смълчани във уплаха.

От тяхната пролука избуя,
на храста резедавата осанка,
родило се от облачна вода,
все гледаше за бащината сянка.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??